Измина още една година, в която тренирахме колкото ни позволиха и побеждавахме колкото можахме. 🙂
Ето какво постигнаха състезателите на СК Ракетлон в по-сериозните състезания, изключвам кофите с медали от Националната Верига, чиито единствен плюс е трупането на опит.
Най-големият успех за 2018 е бронзовият медал на смесени двойки на Габриела Джолева и Валери Боевски от Републиканският шампионат до 11 годишни в София. Това е втори такъв успех за нашия клуб след среброто на Мария (пак от семейство Боевски) от 2016 година.
Бих искал да уточня, че една от основните причините да не можем да се преборим за повече медали от републиканските шампионати е не друго, а липсата на собствена зала (или просто повече тренировки на седмица).
В зоналните турнири призовите места заеха:
11 годишни:
Валери Боевски – II място, единично, II място, двойки и II място на смесени
Мартин Стратиев – III място, единично, II място, двойки и III място на смесени
Габриела Джолева – III място, единично, II място, двойки и II място на смесени
Александра Стратиева – II място, двойки и III място на смесени

13 годишни:
Владимир Щерев – II място, единично и III място, двойки
Стилиян Стоименов – III място, двойки и III място на смесени
Деляна Ангелова –  III място на смесени

15 годишни:
Демитра Атанасова – I място, единично и II място, двойки
Моника Желева – II място, двойки

Мъже и Жени:
Цветан Цветков – II място, единично и III място, двойки мъже
Васил Цонев – III място, единично, I място, двойки мъже и III място, смесени двойки
Тодор Бобуранов – I място, двойки мъже
Дилян Радев III място, двойки мъже
Ирена Атанасова – II място, единично жени, III място, двойки жени и III място, смесени двойки
Александра Фирсова – III място, двойки жени

Финансово годината няма разлика от предходните. Финансова помощ няма,  клубът успява засега да се самоиздържа. Всяка година плащаме членски внос и картотеки на състезателите ни към Федерацията, но не успяваме за пореден път да прескочим минимума и да получим „финансова помощ“ от БФБ/Министерството на Спорта.

Благодаря на фирми Стат ООД и Хрими ЕООД, като и на един симпатичен човек/поискал да остане анонимен/, които помагаха през годината. Благодаря и на всички малки и големи, които посещаваха нашата зала, на индийската бадминтон общност от Медицинския Университет (когато не са в сесия са редовни), както и на треньорката ни Т-Рени, която се занимава с най-малките ни ракети.

П. С.
Само за сравнение: по-долу може да прочетете статия за баща ми Атанас Атанасов във вестник „Черно Море“ от времето, когато сектор В на ДКС беше изцяло наш и имахме двуразови тренировки по 7 дни в седмицата. Равносметката е: 204 медала за 10 години само от държавни шампионати.
Сега времената са различни, децата са затрупани с домашни, уроци, приложни и неприложни изкуства и всякакви други занимания, но пък може и треньорите да са калпави 😉 . Темите за липсата на шампиони в клуба ни и финансирането е много дълга и не мисля да ви отегчавам.
И пак ще напомня: търси се Председател на клуба с възможности и желание да развива клуба, аз съм само временно на тази длъжност…вече трета година.

С уважение,
Сибо Атанасов
Председател на СК Ракетлон Варна

Клубът оцеля благодарение на съпругата ми.
Основната ми задача е да намеря някой, който да продължи започнатото.

Вчера клубът по бадминтон „Варна“ тържествено отбеляза своя 10-годишен юбилей. В първите 5 години той съществува под името „Чар-ДКС“. Датата беше почетена с национален турнир по бадминтон в Двореца с участието на 9 отбора, вечерта се състоя коктейл и награждаване на най-изявените спортисти. В издадения от създателя на клуба Атанас Атанасов алманах пише, че за това време са завоювани общо 204 медала (48 златни, 56 сребърни и 100 бронзови) медала.

ТОП10:
Стелиян Станков    (6,4,7)
Валерия Миткова    (5,6,4)
Желязко Букоров    (5,5,5)
Здравка Марселова  (3,8,10)
Николай Борисов    (1,1,4)
Тихомир Митов      (-,3,-)
Емил Жеков         (-,2,-)
Сибин Атанасов     (1,-,-)
Александра Маркова (-,3,1)
Росица Панайотова  (-,1,1)
Общо през клуба са минали 331 състезатели.

С бадминтон се занимавам от 38 години, разказва Наско Атанасов, който наскоро празнува 60 лазарника. През това време съм се занимавал с 15 вида спорт, като  дори станах майстор по шах. В първите години, когато започнах да преподавам бадминтон в „Черно Море“, не срещнах разбиране от „съмишлениците“. Този спорт, както тенисът на корт и голфът, минаваше за упадъчен, предвид голямата му популярност на Запад. Затова имах и сериозни проблеми и спънки. Пък и мнозина мислеха че „федербалът“ (тогава така беше популярен) е нещо ала-бала. Как да обясниш, че става дума за спорт, който по възраст не отстъпва на шаха и развива страшно много и разнообразни умения у състезателя? Дълги години имах проблеми именно поради скептицизма на управляващите.
Перцето се движи с огромна скорост, което ангажира съзнанието на състезателя да го отиграе максимално бързо и правилно, като затрудни във висша степен своя противник. Но само интелект не е достатъчен, нужна е стабилна физическа подготовка, както и много тренировки. А обяснението защо европейците отстъпват на азиатците е просто: просто не са толкова пъргави.
Самият регламент на бадминтона е също суров: играе се практически без почивка, само при контра-гейм е позволен отдих, но и тогава срещата може да стартира по-рано от предвиденото по регламент. Доскоро дори и лекар не можеше да влиза на корта – състезателят беше длъжен или да се върне в мача, или да признае поражението си. Убеден съм, че в близко бъдеще правилникът няма да се либерализира повече.
Малцина знаят, но бадминтонът е спорт за дълголетници, дори и аз на моята възраст участвам в турнири от най-висок ранг. Вярно, натоварването е значително, но при добра подготовка е възможно да се практикува от всички. Затова и никого не връщам от залата – тренировките са открити за малки и големи.
Инвестицията не е голяма – трябва екип, ракета и перце. Всичко това е напълно по финансовите възможности на повечето българи. Да не говорим, че ангажираността на децата с бадминтон освен че помага за тяхното комплексно изграждане като личности, но и ги отделя от улицата, където могат да попаднат под пагубно влияние. Естествено, всичко изглежда само привидно лесно. В годините, когато ни признаха, настъпи кризата в държавата. Тя не подмина нищо и никого. Нашият спорт също пострада.
Клубът оцеля благодарение на моята съпруга, която сподели с мен всички лишения. Благодаря ѝ. Сега основната ми задача е да намеря човек, който да  продължи започнатото от мен. И да е склонен на жертви за нашия спорт. Не знам как ще стане, никой от двамата ми сина не предпочете да търгне по моите стъпки. Дори Сибин, който има и титла от балканско първенство с бадминтона, се отказа. Без да съм песимист, но засега не искам да споделям опасенията си. Възможно е скоро и този проблем да бъде решен, клубът и всички, които тренират в него го заслужават.
Вече съм по-оптимистично настроен за бъдещето, защото в следващите 5 години България става международен център на бадминтона. А това е голямо признание от страна на Световната федерация. Първоначално бях скептично настроен, дори споделих това с президента на нашата централа д-р Пюзант Касабях. Той обаче разсея моите съмнения. Разбрах, че за този период ще дръпнем страшно много напред. Чужди специалисти ще обучават най-добрите ни състезатели, елитът на бадминтона ще се събира в столицата за лагери.
За нещастие „Варна“ няма да има национали, поне в първите години. Най-добрите ни спортисти вече се занимават с друго кой учи, кой предпочете чужбина за изява на своите възможности. Сега тренират хубави и кадърни деца, но още са малки. Бъдещето обаче е в тях. Убеден съм, че съвсем скоро Варна ще има своите представители в държавният тим във всички възрасти на подрастващите, мъжете и жените!

Оригиналната статия» от вестник Черно Море, 31.01.2005